Наталья Киселёва от 9В клас спечели втора награда за есе със заглавие „Град без наркотици“ на Международния литературен конкурс „Изкуство против дрогата“. Състезанието се организира за седми пореден път под егидата на Областна управа в Бургас.
В конкурса есета, разкази и стихотворения писаха 214 автори от България, Русия, Украйна, Беларус, Казахстан, Киргизстан и Татарстан.
Литературни таланти от цялата страна и чужбина бяха наградени на 28.06. 2013 г. Общо 11 автори бяха наградени от тричленното жури в състав – Иван Брегов, Роза Боянова и Николай Гундеров.
„Град без наркотици“
/ eсе/
„Обичам този град. Тук се родих и пораснах. Тук мама ме водеше за ръчичка. Няма да го дам на подли наркодилъри. Дали се страхувам? Ако се страхувам, трябва да взема малките си деца и възрастните си родители и да бягам от страната. Но аз няма да бягам! Не мога в собствената си страна да се боя от някакви си там мошеници? Това няма да го бъде никога! Това е моята страна и оттук няма накъде да бягам. И никой няма да ми попречи да окажа съпротива…“
Тези думи принадлежат на един по своему велик човек – Евгений Ройзман, основател на фонда „Град без наркотици“ в руския град Екатеринбург. Защо го нарекох велик? Защото този човек направи невъзможното. Той разруши това, което се смяташе за неразрушимо – победи наркомафията. Той обосновано може да се нарече „освободител на страната“.
Екатеринбург е и моят роден град. Наречен „столицата на Урал“, лежащ на границата на два континента, милионен мегаполис. Прекрасно място! Тук се родих и пораснах. Сега е великолепен, светъл и величествен. Но не винаги е бил такъв. В края на 20 век, през 90-те години той бе превърнат в „обител на злото“ – най-подходящото сравнение за подобно мрачно и недружелюбно място. Вината е на наркомафията, която покрива града, като тъмен облак. Количеството на наркомани е плашещо, а поредната доза може да се купи отвсякъде – от училищата, в полицията, просто на улицата, дори в центъра на града. Върхът на търговията с наркотици идва през лятото 1998 година, тогава опиумни търговци не се срамуват да пишат цени за стоката си и да ги закачат на търговските си обекти. Всеки човек може да купи наркотик, дори дете. Наркотиците стават съвсем достъпни, затова навсякъде могат да се срещнат „зомбита“-наркомани – със стъклени очи, безумен поглед и треперещи ръце. Влизайки във всеки блок, човек може случайно да стъпне върху спящия там наркоман. Навсякъде – на морави, на детски площадки, в училищни дворове има хвърлени използвани спринцовки. Наркозависимите, търсейки пари за доза ограбват беззащитни, влизат в домове и автомобили, не се спират и пред убийство, дори заради такава мизерна сума, като 50 рубли. Екатеринбург става опасен за живот. Жителите се стараят да не излизат излишно по улиците, престават да пускат децата си сами и ги съпровождат до училище. Живеят с мисълта, че излизайки вечер до магазина, рискуват да не се върнат. Наркотиците напълно завладяват града. Наркотърговците са недосегаеми. Задържат ги в полицията, но най-често ги пускат, дори без да се открие досие. Изгражда се мощна система, която се смята за неунищожима, а градът – за обречен.
Такава ситуация не може да се търпи повече, затова се появява фондът „Град без наркотици“, създаден от Евгений Розмайн и приятеля му Андрей Кабанов – бивш наркоман, който се е излекувал сам от зависимостта. По онова време фондът се заема с агитация на населението за здравословен начин на живот, раздават се листовки, свързани с вредата от наркотиците, поддържа се активният спорт. Кабанов, с личния си пример, започва да вдъхновява хората, показва им, че наркозависимостта е излечима и трябва само воля и желание. През 1999 година става ясно, че фондът се нуждае от друга политика. Предупрежденията и намеците не са достатъчни, налага се да се пусне в сила друг ход. „Град без наркотици“ започва да действа отворено срещу наркодилърите.
Регистрира се пейджър, на който гражданите изпращат съобщения за факти, свързани с търговията и корупцията. Така в работата на фонда е въвлечено и населението на града – досега този начин на всеобща борба не е практикуван в света. Думите „Град без наркотици“ се превъръщат в мото, мечта за светло бъдеще, която всеки желае да осъществи, затова целият град се надига с желание да помогне и да се включи в ожесточената борба. Постига се нещо много важно – градът преодолява страха си пред непобедимата наркомафия. Връща се сломеният от безизходност дух. Жителите започват да вярват, че благодарение на общите усилия ще отхвърлят опиумните окови и решават да се борят докрай, без да отстъпват. И наистина ги чака успех.
Макар че отначало фондът не е официално подкрепен от полицията, благодарение на информацията му е разкрита мрежата на бивши и настоящи сътрудници на полицията, участващи в доставката и продажбата на наркотици. До 2006 година благодарение на фонда са задържани 1932 накродилъра. В числото им влиза и такава легендарна личност, като „мама Роза“ – циганка, управляваща търговията с наркотици в цял квартал и имаща „купено“ цяло районно полицейско управление.
Количеството на починали от свръхдоза намалява дванадесет пъти. До този момент се смята, че единственият начин на лекуване на наркомани е превеждането на пациента от тежки наркотици към леки, медицински, но накрая се получава същата зависимост и рано или късно те пак се връщат към тежките. Затова се смята, че няма бивши наркомани. Ройзман внушава на всички, че зависимите не са болни и не трябва да се съжаляват, защото рано или късно всеки наркозависим се превръща в престъпник. Да бъдеш наркоман, вече означава да бъдеш „шматка“, т. е това се превръща в нещо срамно.
Членове на фонда създават нов начин за лекуване – купуват къщи по селата и изпращат там наркоманите, които желаят да се излекуват и ги карат да живеят тежък селски живот. Редовно ги посещават свещеници и провеждат разговори за това, че в живота има и други удоволствия, освен наркотиците, че те дават само лъжливо усещане за щастие. И този способ става успешен: наркоманите, освен че напълно се отказват от наркотиците, се научават да се радват на живота, на слънцето, на заобикалящия ги свят, на елементарното човешко общуване, на труда. Те се научават да живеят в обществото, което по-рано ги е презирало. Фондът помага на бивши пациенти да намерят работа, да се запознаят с нов кръг хора, да започнат нов, по-различен живот. Повечето от тези, които се освобождават от зависимостта, остават да работят във фонда, за да помагат на другите, като тях.
„Град без наркотици“ не отстъпва от своето мото: „Да победим наркоманията в целия свят!“ и с бавни, но сигурни крачки отскубва града от лапите на наркотичното царство. И не само Екатеринбург, цяла Русия се чувства освободена от тези окови. Екатеринбург поема въздух спокойно. Изчезват „зомбитата“ от улиците, спират кражбите и убийствата, а малките деца вече не рискуват случайно да намерят спринцовка. Жителите започват без страх да излизат навън и да се радват на живота. Да се радват на освобождението си от игото на наркомафията. „Град без наркотици“ строшава невидимите окови, които държат в страх целия град и го превръщат в неприятно и мрачно място. Връща се слънцето за хората и те отново се радват на светлината му. Евгений Ройзман, заедно със своя фонд, доказва на всички, че всяко нещо може да се сломи. Дори толкова непобедимо и мощно като наркомафията. Но трябва да се надигнат всички и с общи сили да се борят за бъдещето си и бъдещето на своите деца. Тогава, под този натиск отстъпва дори най- нерушимото.
Днес фондът все още съществува и продължава дейността си, ръководейки се от тези думи: „Ние и нашите деца ще живеем в тази страна. Трябва да се справим. Няма накъде да отстъпваме!“.